Бившият командос от армията на Израел не се колеба твърде дълго. Човекът, предал поздравите, не можеше да бъде враг или измамник. Начинът беше смущаващ и обгър­нат в мистерия, но само толкова. Адресът беше в Де Пийп – бохемски квартал със старинни къщи, същият и дом на най-големия хранителен пазар в страната, където можеше да се намери и от пиле мляко. Апартаментите струваха от 200 000 евро нагоре и обикновено не чакаха дълго своите купувачи. Бар Рафаели подмина червените тухли на музея Хайнекен и свърна надясно в следващата пряка, отбелязвайки неб­реж­но номерата на сградите. Целта ѝ се намираше в осветен, добре поддържан вътрешен двор с квадратна форма. Жена­та натисна номер 7 и след секунда се чу тихото електрическо жужене, отключващо вратата. На третия етаж я очакваше светлината на гостоприемно отворена врата, пред която спря, плю въображаемо в пазвата си и прекрачи. Вътре я очак­ваха двама –  чернокосият от кафенето и още един су­бект с обръсната глава, облечен в червена тениска на Ливър­пул. Мъжете се държаха като истински джентълмени – наста­ниха я на застлана с чиста покривка маса, наляха бяло вино и предложиха сирена. Гологлавият, представил се като Менахем, направи няколко комплимента на "неустоимата" ѝ, по думите му, външност и премина по същество. Родината това, родината онова – всичко се въртеше около родината, все едно тя не беше носила вмирисаните кубинки цели две години. Мургавелякът, вече без очила, кимаше насърчи­телно и добавяше по някое и друго клише, характерно за наборните пунктове, рекрутиращи наемници.

– Работите за правителството? – констатира жената.

– Може и така да се каже – бяха се усмихнали двамата. –  Имаме една скромна молба!

Желанието им се оказа донякъде скромно, но не съвсем бла­гоприлично. Най-общо искаха от нея да прелъсти "обект", докато те си свършат "работата". В името на стра­ната, разбира се. Не било необходимо да стига до края, са­мо да ангажира вниманието на пакистанеца за вечерта. Об­ста­новката в стаята издаваше семейственост и уют, което означаваше, че домакините живеят на мястото от дълго време. Вероятно ги бяха "помолили" да си вземат отпуск, докато се "трудят" – помисли си Бар Рафаели. Хазяите бяха "саяними", което можеше да се преведе като ятаци, а също и доброволни помагачи. МОСАД може и да нямаше най-големия бюджет в света, но евреите бяха навсякъде и когато получеха настоятелна "молба" да помогнат на родината, малцина отказваха. Какъв ли е терминът за такава като мен? – зачуди се жената, вече решила да приеме предложението. Може би патриотична курва? – подсмихна се вътрешно с лека ирония.

Пакистанският инженер се оказа "ниска топка" за умени­ята на студентката и не след дълго последваха други молби-задачи. Заявителите не бяха твърде нахални –  обръщаха се към нея на два-три месеца, но географията на дейността се разшири. Изгряваща звезда от Европейската комисия в Брюк­­­сел, банкер на средна възраст от Лондонското сити, рус­ки новобогаташ в Берлин бяха сред по-интересните обек­ти, имали честта и удоволствието да се докоснат до чара на Бар Рафаели. Обикновено не ѝ се налагаше да стига до края – кога и как беше нейно собствено решение – граница, която началството не прекрачваше.

      С Джейк обаче работите се разсъхнаха – каубоят някак беше усетил промяната в поведението ѝ, намирайки утеха в засукана източноевропейка с високи амбиции и ясни при­ори­тети. Новоизпечената агентка никога не бе играла ролята на втора цигулка, затова прие фактите с разбиране и пред­ложи приятелство. Отсрещната страна прие с донякъде нез­драв ентусиазъм, ала само след месец неудобството в общу­ва­нето изчезна напълно. Единственият проблем се оказа принудителната "диета", причинена от липсата на каубоя. Всемилостивият бог и службата обаче я запратиха в слън­чевия Рим, където срещна чаровен швейцарец с обноски на истински джентълмен и потекло, което можеше да се про­следи до първите Медичи. След  романтична вечеря в изискан ресторант и цели две бутилки Моет Шандон пос­ледва вълнуваща разходка по брега на Тибър, завършила в хотелската стая на кавалера, сполучливо претърсена час по-рано от екипа. А сексът с планинеца се оказа добър с тен­ден­ция към отличен. Бар Рафаели не изпита угризения,  нито вина – просто беше съчетала полезното с приятното. От небето не я тресна мълния, нито земята се разтвори, за да я погълне, не прозвучаха ерихонски тръби, нито дори времето се развали. Така въпросът с "диетата" намери своето поло­жи­телно разрешение, а швейцарецът влезе в графата лю­бов­ник. Жената не се смяташе за развратница – мъжете, с които си доставяше емоции, бяха колкото пръстите на едната ръка и до един елитни екземпляри. В секса за една нощ имаше значителна доза всеотдайност именно заради еднократния характер на събитието. Макар че с Ксавиер се случи да повторят, но първо се консултира с гологлавия фен на Ливърпул. "Обектът не представлява непосредствена  зап­лаха, една хлабава връзка може да бъде от полза за всички" – рече ѝ. Домът на швейцареца се оказа старинен замък край брега на езерото Комо. Красота и история на квадрат, плюс невидима прислуга и ненатрапчиво разкошен интериор. Графиня Де Мезиер,  макар само за уикенд в месеца –  преживяването си струваше, откъдето и да се пог­ледне. За повече трябваше да свалят картите на масата – движение, което нямаше как да се позволи. И дрехите стигат – заключи философски Бар Рафаели, докато изследваше с интерес насълзените погледи на родителите си. Бяха при­стиг­нали за дипломирането – триумфалния венец на петго­диш­ните усилия, преминали в изучаване на икономически закони и психологични модели. Магистър Алмалех получи дипломите и се завърна в Израел, за да продължи обуче­нието си в област, където талантите ѝ бяха високо ценени. Агентите на АМАН* бяха специалисти в инфилтрирането, с широкоспектърна подготовка, основана на достоверната из­ма­ма. Теоретичните занимания се затвърждаваха с упраж­не­ния на терен в реални условия и срещу съвсем действи­телни субекти. Прохладната вечер на хълма Яфо с приказ­ната гледка на вечерния Тел Авив не беше купонджийски излет в края на трудовата седмица, а спешна делова среща за получаване на задача. Мястото беше малко нестандартно наистина, но коя беше тя, че да обсъжда съображенията на началството? Половин час по-късно Бар Рафаели се усмихна широко – връщаше се в Европа.

За контакти: Facebook/Dimitar Gerganov