Coming soon! Поздрави с един закачлив откъс в аванс от "В сянката на Боговете" III, "Заедно срещу Персия"

  – Пир на шампионите! – започна да подскача около него Накис. – Всички са там, и Аристеас бегача, и Севт колесничаря, и Дромихет бореца… Царе има и много друга знат… Известен си, нали? Знам, че си известен, иначе защо ще вървят тези след тебе…
   – Известен съм – потвърди Велен изплашено. Само това оставаше – Накис да тръгне да събира подписи от целия му отряд. – За другите обаче никой не е чувал, дори аз ги виждам тази вечер за първи път…
   – Пир на шампионите! – лъхна го Накис. Този човек явно никога не бе взимал автограф от банята, ала всички извисени хора имаха своите особености. Защото вън от всякакво съмнение Автографа беше гений. Вярно в област напълно непонятна за Велен, ала все пак – гений! Толкова много глинени плочки, сякаш запечатали по късче от душата на подписалия се. Велики воини, царе и атлети, ваятели и поети… Най-изявените личности на нашето време! И до тях – Велен! Днешните не разбираха смисъла на това, което прави Накис и го мислеха за луднал. Не, че човекът не го докарваше на вид, ала не бяха ли всички гении малко или много такива? Бъдните поколения щяха да оценят стореното от Автографа! Хората просто бяха такива – подритваха таланта в оригинал и ронеха фалшиви сълзи на преклонение пред спомена. Вероятно защото миналото не може да ги погледне в очите и да ги засрами, колко са нищожни! Велен беше сакат и възрастен, наистина, но съвсем не беше сляп. Както се казва – имаше очи за историчност!  Подпис за Накис и отрядът трябваше да бяга. Царицата-майка сигурно ги очакваше, а жените не бяха известни с търпение… Ветеранът завъртя изящното перо върху каменното блокче и завъртулката му се получи изненадващо леко. Край – вече беше влязъл в колекцията и нямаше връщане назад. Накис подскочи на левия си крак, забърса небрежно нос с ръкава си, прибра плочката в торбата и отпраши, последван от двамата си безмълвни, но видно от далеч – верни помощници. – Пир на шампионите! Всички са там, и Аристе…